Един от наболелите проблеми, свързани с виртуализацията на ежедневието ни, е безопасността на децата, докато сърфират в Мрежата. На всеки един от нас му е известно, че виртуалното пространство е достатъчно опасно за възрастните, а какво остава за малките човечета, които тепърва започват да се оформят като личности и тази опасност не е свързана само с психическото им развитие. Това е и основната причина да се появяват различни проекти, чиято цел е да осигурят, от една страна, приятно и полезно използване на Интернет от този кръг потребители, но и безопасно, като в повечето случаи инструментите позволяват възможност за управление на съдържанието от страна на родителите.

Именно такъв е и проектът, който искам да разгледам днес. Името му е PikLuk и е разработка на едноименната компания, находеща се в Остин, САЩ. Но стига за компанията, да разгледаме по-подробно самия проект, който е и главното действащо лице на това Петъчно ревю.

Редовният въпрос, с който започвам всяко едно ревю е що за чудо е PikLuk. Най-общо може да се обясни с две простички думи - детски браузър. По-подробно - инструмент, който позволява на родителите да контролират достъпа на децата си до Интернет, но не само кои конкретни сайтове да посещават, но и от кого да получават e-mail-и. Браузърът се инсталира локално на компютъра, препоръчително в профила на детето, защото иначе цялото това упражнение се обезсмисля. Ако детето ви има достъп до всички инсталирани на компютъра програми, то дори и да му кажете - "Не пипай там!", то няма да ви послуша. Обаче създателите на програмката са помислили и за това. Към бразуъра е предвиден режим, наречен Kiosk Mode, който забранява на детето да използва другите програми на компютъра като му позволява достъп само до него.

На пръв поглед PikLuk изглежда като една шарена компютърна игра, която заема целия екран на монитора. Няма опция за намаляване на прозореца, както при обикновените браузъри. Управлението на съдържанието, достъпно за всяко едно от децата, става дистанционно - директно от сайта на проекта, така че където и да се намира родителят, ще може да добавя или премахва сайтове и e-mail адреси.

При стартирането на барузъра трябва да се въведат паролата и потребителското име на родителя, за да се асоциира с настройките, които са въведени в родителския панел в сайта на PikLuk. При първото отваряне се избира парола за достъп за детето, с която след това то ще може да се логва. Ако има повече от едно дете в семейството на различна възраст, може да се създадат толкова детски профили, колкото са децата, като всяко дете може да има различна парола. По този начин няма да се лишава по-голямото дете от определени сайтове, които биха му били полезни, например.

Прозорецът, в който се показва съдържанието, е разделен само на две части - няма допълнителни табове, няма поле за въвеждане на URL-адреси или излишни други неща. В лявата част, по традиция, е разположено менюто. Има два или три функционални бутона, в зависимост от това дали детето е отоворило някоя страница или не. Бутоните са достатъчно големи, за да не се загубят в много голямо празно пространство. В дясната част на екрана е разположена самата страница, която си работи като в нормален браузър. Има и бутони за навигация, аналогични на опциите Back и Forward на стандартните браузъри. Така детето не е ощетено откъм удобство за сърфиране. Преди обаче да се зареди една страница, тя се избира от началния екран, в който е показан графично списъка с достъпните сайтове. Смея да направя малка съпоставка с начина, по който се показва Историята на посещаваните сайтове в новия браузър Chrome, а именно в малки прозорчета със скрийншот на главната страница. Кои сайтове ще се показват при стартирането на PikLuk зависи от списъка, който е направил родителя.

Сега остана да разгледаме и функционалностите на пощата. Според създателите на детския браузър, това е безопасна електронна поща, която може да бъде под контрола на родителите. Освен че могат да ограничат адресите, на които детето може да изпраща писма, те могат и да проверяват самото съдържание на кореспонденцията му. По този начин се ограничава и възможността детето да получава или изпраща писма на хора, които не познавате. В момента се работи върху възможността за получаване на писма от имейли, които не са в листата, но честно казано, според мен това обезсмисля донякъде идеята на цензурата, която поставят родителите.

Платено или безплатно? Този въпрос е абсолютно логичен. Има два типа профили, от които може да се избира - безплатен и платен. Както във всеки един софтуер и тук има ограничения по отношение на достъпните функционалности на браузъра и таблото за управлението му. Безплатният профил позволява добавянето само на едно дете и ограничен брой уеб сайтове, които да се добавят през таблото. Има два типа абонамент - годишен и еднократен. Годишният абонамент е 19,99 щатски долара, а еднократният - 29,99 щатски долара.

Разбира се, на пазара се намират и още няколко подобни проекти, предлагащи богат набор от функционалности за осигуряване на безопасно и приятно сърфиране в Мрежата за децата. Подобен проект е и детският браузър KidZui, но в него родителите не могат да налагат директна цензура. Списъкът с безопасните сайтове е предефиниран, но може да се добавят и други сайтове, които потребителите сметнат за интересни и полезни за децата им. В какво се изразява контролира - всеки ден родителите получават доклад с линковете на страниците, които детето им е посетило. Друга разлика е и по-голямата възможност за комуникация между отделните потребители - като една малка своеобразна социална мрежа, в която децата да могат спокойно да сърфират в Интернет.

Малко по-разширени възможности има и една прибавка за Firefox, наречена Glubble, която осигурява постоянна връзка между отделните членове на едно семейство. Вместо да ви обременявам с повече текст, ще ви я представя чрез добавеното по-долу видео.